Мъж по стълбите с количка.

„Да ви помогна!“

„Не, благодаря.

Помогнете на жената със торбата“

Изкачих торбата. А след мен

креташе жената.

Просто като всеки ден.

До количката мъжът е спрял.

В почуда: „Никой досега

не ми е давал помощта си“

Гледа, гледа като невидял.

Млад мъж срещу жена -

не твърде млада.

Помощ. Като фар на светлина.

Стълби, хора - някой ходи,

някой пада.

Гледа и мълчи.

Случка като прелетяла птичка

над замислени очи.

Заради една количка.

Весела Петева