21 мая 2023 г., 17:09

Заради една количка

719 0 0

Мъж по стълбите с количка.

„Да ви помогна!“

„Не, благодаря.

Помогнете на жената със торбата“

Изкачих торбата. А след мен

креташе жената.

Просто като всеки ден.

До количката мъжът е спрял.

В почуда: „Никой досега

не ми е давал помощта си“

Гледа, гледа като невидял.

Млад мъж срещу жена -

не твърде млада.

Помощ. Като фар на светлина.

Стълби, хора - някой ходи,

някой пада.

Гледа и мълчи.

Случка като прелетяла птичка

над замислени очи.

Заради една количка.

 

Весела Петева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Петева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...