21.05.2023 г., 17:09

Заради една количка

716 0 0

Мъж по стълбите с количка.

„Да ви помогна!“

„Не, благодаря.

Помогнете на жената със торбата“

Изкачих торбата. А след мен

креташе жената.

Просто като всеки ден.

До количката мъжът е спрял.

В почуда: „Никой досега

не ми е давал помощта си“

Гледа, гледа като невидял.

Млад мъж срещу жена -

не твърде млада.

Помощ. Като фар на светлина.

Стълби, хора - някой ходи,

някой пада.

Гледа и мълчи.

Случка като прелетяла птичка

над замислени очи.

Заради една количка.

 

Весела Петева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Петева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...