21.05.2023 г., 17:09

Заради една количка

711 0 0

Мъж по стълбите с количка.

„Да ви помогна!“

„Не, благодаря.

Помогнете на жената със торбата“

Изкачих торбата. А след мен

креташе жената.

Просто като всеки ден.

До количката мъжът е спрял.

В почуда: „Никой досега

не ми е давал помощта си“

Гледа, гледа като невидял.

Млад мъж срещу жена -

не твърде млада.

Помощ. Като фар на светлина.

Стълби, хора - някой ходи,

някой пада.

Гледа и мълчи.

Случка като прелетяла птичка

над замислени очи.

Заради една количка.

 

Весела Петева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Петева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...