Заради любовта...

                                         Заради любовта...

Познах коя съм,
когато в теб открих любовта!
ослепяла полетях, с капките роса се слях...
Потърсих се в очите ти,
открих всемири и богове-кумири...
гола през тревата на утрото
в леглото ти заспивах...
Познах коя съм,
когато споделих самотата ти безбрежна
като грехопадение
в нощта неизбежна...
прегърнах утрините на твоите дни,
нима от щастие може и да боли...?!
Познах коя съм,
когато в грохота на морската вълна
изстена притихналия стих
на онази другата, на твоята жена...!
Отварям вратата на откраднатата ни мечта
и си тръгвам
защото открих -
само така ще мога пак истински да те обичам...!