27 oct 2009, 11:20

Зарево

  Poesía
1.8K 0 53

 

                  Зарево



Сега съм сам. И няма за какво
 да сея укор, за да жъна милост:
 красив като съборено дърво,
 пред страшен гръм короната не свило.

 Да бях мълчал. Да бях привел глава,
 не бих помамил огъня наблизо.
 И птиците за късче синева
 разпраха с клюн зелената ми риза.

 И плаша мрака. Ярко зарево,

 което над реката щом засвети,
 ще вдигне с  разжарения си ствол
 и нощем стълба слънчева в небето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Короната на твоето дърво
    с поезия закичена е! Свети!
    Не питам Бог. Аз зная за какво
    разлиства в теб душата на поета.

    Браво, Бароне!!!
  • Навремето бях излязла от този сайт, но сега го прочетох и
    те поздравявам, Ивайло.
    Стихът е изблик на душевна сила и извисени чувства.
    С възхита!






  • ailind (Айлин Даркан)

    Благодаря ти за красивото послание, Айлинче! Пазя те в сърцето...
  • Благодаря ви, че наминахте и се посгряхме на заревото:

    desisi6 (Десислава )
    Източник на светлина е твояъа усмивка и коментар, Деси!

    lips_of_angels (Емилия Найденова)
    Благодаря че се връщаш, талисманче!

    DanyD (Дани )
    Дани, всички плащаме добрината си, рано или късно....Аз - винаги! Но, сполай ти за добрите думи!

    SAS (Селвер )
    Стихът ти свети като зарево, осветен от добрите ти очи и сърце, Селвер!
  • Често се връщам!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...