Зарево
Сега съм сам. И няма за какво
да сея укор, за да жъна милост:
красив като съборено дърво,
пред страшен гръм короната не свило.
Да бях мълчал. Да бях привел глава,
не бих помамил огъня наблизо.
И птиците за късче синева
разпраха с клюн зелената ми риза.
И плаша мрака. Ярко зарево,
което над реката щом засвети,
ще вдигне с разжарения си ствол ...