Зарево
Сега съм сам. И няма за какво
да сея укор, за да жъна милост:
красив като съборено дърво,
пред страшен гръм короната не свило.
Да бях мълчал. Да бях привел глава,
не бих помамил огъня наблизо.
И птиците за късче синева
разпраха с клюн зелената ми риза.
И плаша мрака. Ярко зарево,
което над реката щом засвети,
ще вдигне с разжарения си ствол
и нощем стълба слънчева в небето...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
