27 окт. 2009 г., 11:20

Зарево

1.8K 0 53

 

                  Зарево



Сега съм сам. И няма за какво
 да сея укор, за да жъна милост:
 красив като съборено дърво,
 пред страшен гръм короната не свило.

 Да бях мълчал. Да бях привел глава,
 не бих помамил огъня наблизо.
 И птиците за късче синева
 разпраха с клюн зелената ми риза.

 И плаша мрака. Ярко зарево,

 което над реката щом засвети,
 ще вдигне с  разжарения си ствол
 и нощем стълба слънчева в небето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Короната на твоето дърво
    с поезия закичена е! Свети!
    Не питам Бог. Аз зная за какво
    разлиства в теб душата на поета.

    Браво, Бароне!!!
  • Навремето бях излязла от този сайт, но сега го прочетох и
    те поздравявам, Ивайло.
    Стихът е изблик на душевна сила и извисени чувства.
    С възхита!






  • ailind (Айлин Даркан)

    Благодаря ти за красивото послание, Айлинче! Пазя те в сърцето...
  • Благодаря ви, че наминахте и се посгряхме на заревото:

    desisi6 (Десислава )
    Източник на светлина е твояъа усмивка и коментар, Деси!

    lips_of_angels (Емилия Найденова)
    Благодаря че се връщаш, талисманче!

    DanyD (Дани )
    Дани, всички плащаме добрината си, рано или късно....Аз - винаги! Но, сполай ти за добрите думи!

    SAS (Селвер )
    Стихът ти свети като зарево, осветен от добрите ти очи и сърце, Селвер!
  • Често се връщам!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...