Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
27 окт. 2009 г., 11:20

Зарево 

  Поэзия
1625 0 53

 

                  Зарево



Сега съм сам. И няма за какво
 да сея укор, за да жъна милост:
 красив като съборено дърво,
 пред страшен гръм короната не свило.

 Да бях мълчал. Да бях привел глава,
 не бих помамил огъня наблизо.
 И птиците за късче синева
 разпраха с клюн зелената ми риза.

 И плаша мрака. Ярко зарево,

 което над реката щом засвети,
 ще вдигне с  разжарения си ствол
 и нощем стълба слънчева в небето...

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Короната на твоето дърво
    с поезия закичена е! Свети!
    Не питам Бог. Аз зная за какво
    разлиства в теб душата на поета.

    Браво, Бароне!!!
  • Навремето бях излязла от този сайт, но сега го прочетох и
    те поздравявам, Ивайло.
    Стихът е изблик на душевна сила и извисени чувства.
    С възхита!






  • ailind (Айлин Даркан)

    Благодаря ти за красивото послание, Айлинче! Пазя те в сърцето...
  • Благодаря ви, че наминахте и се посгряхме на заревото:

    desisi6 (Десислава )
    Източник на светлина е твояъа усмивка и коментар, Деси!

    lips_of_angels (Емилия Найденова)
    Благодаря че се връщаш, талисманче!

    DanyD (Дани )
    Дани, всички плащаме добрината си, рано или късно....Аз - винаги! Но, сполай ти за добрите думи!

    SAS (Селвер )
    Стихът ти свети като зарево, осветен от добрите ти очи и сърце, Селвер!
  • Често се връщам!
  • Не съм срещала по-хубаво описание на това как си плащаме самотата... Поздравления, Бароне, прекрасен стих!
  • Тези, които навестиха поетчната ми планета и я озариха с присъствието си:

    Вил (Виолета Зашева)
    poeta (Илко )
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    ananel (Нели Христова)
    аннавлад (Анна Дюлгерова)
  • Наминах оттук... Искаше ми се да намеря новата ти творба...
  • "Късче синева"...!!!*
    И повече!

    Благодаря, Бароне!
    Благодаря.
  • красив като съборено дърво,
    пред страшен гръм короната не свило.

    Оставаш си красив и това е! Ваше благородие
  • Страхотно хубаво и въздействащо! Благодаря ти!
  • жарава (Веска )
    Здравей, Веси и добре дошла...
    Optimistichno (Христина Маджарова)
    Радвам се, че ти допада творбата ми. Да си жива!
    Gabi89 (Габриела Иванова)
    И ти си светлина!
    Elpida (Надя Стефано)
    За истинските хора и изкуство - наздраве!
    charodeika (Неделина Стоева)
    Не си закъсняла, Неделина! Най-xубавото предстои...Поздрав!
  • Въздействащо... Харесах стихотворението ти! Ритъмът ми допадна много!
  • И плаша мрака.
  • Доста закъсняла,но и аз !
    Или вероятно не съм посмяла да коментирам
  • По слънчевата стълба на поезията с мен са:

    ministar (Йоана )
    Вил (Виолета Зашева)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна )
    natalia (Наталия Иванова)
    Nella_gold (Нели )
    Mia2442 (Миа Петрова)
    линасветлана (Светлана Караколева)
    ivanleko91 (Ангел )
    Gabi89 (Габриела Иванова)
    paula (Паула Петрова)
    Индиана (Криси )
    denissa (Дениса )
    Andromaha (Белла )
    yotovava (Валентина Йотова)
    Rois (Събина Брайчева)
    darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
    Жулли (Юлия Димитрова)
  • Найстина прекрасно
  • Стихът е, както обикновено, разкошен...
    В очакване на нов...
  • "И птиците за късче синева
    разпраха с клюн зелената ми риза." !

    Хубав стих, Бароне!
    Здравей!
  • много силино...
  • Представих си твоята слънчева стълба - нагоре!
  • Къде си, Бароне? Здравей!
  • Не знам дали Барон си...ти сигурно знаеш?
    Но поет...определено си!!!
    Поздравления!
  • Вие сте поет.
  • Поздрав, Ив!! Не си сам, пък и не вярвам някога да замълчиш!!
    Удоволствие е за мен да те чета!
  • По твоята стълба се изкачвам и аз...Благодаря за Поезията!!! С радост те чета винаги, когато имам време. Поздрави!
  • Да бе мълчал. Да бе привел глава... Но не би... Не си, нито ще бъдеш онзи с преклонената глава. Много гордост, но и горест стаена има в този стих. Поздрав, Иво за великолепната емоция.
  • Обичам да те чета...
  • !!!
  • СИ, Иво!
  • Много сила има в поезията ти!
  • Честит 1 ноември, будители:

    anahid (Анахид Чальовска
    feniks67 (Феникс )
    galenaGV (Галена Воротинцева)
    Aneta_kz (Анета Джурова)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    TeMiDa (Преследваща северния вятър)
    Tchintova (Ирена Любомирова)
    lips_of_angels (Емилия Найденова)
    Melany71 (Светла Дичева)
    Anita765 (Ани Монева)
    danekov (Димитър Дънеков)
    magnum (Венцислав Янакиев)
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    линасветлана (Светлана Караколева)
    ruba (Руми Бакърджиева)
    galenaGV (Галена Воротинцева)
    kotel (Мариана Вълкова)
    lunna-svetlina (ЛУННА СВЕТЛИНА )
    azura_luna (Петя Цанева)
    vesi-lina (Подарг Пиес Велочес Харпи)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    feia (Вилдан Сефер)
    ailind (Айлин Даркан)
    WhiteDragon (Александър Александров)
  • Зарево си, Иво! Бъди! И буди!
  • ".....Ярко зарево,
    което над реката щом засвети,
    ще вдигне с разжарения си ствол
    и нощем стълба слънчева в небето...

    Поезия...
  • Поздрав за хубавия стих и дълбокия смисъл в него! Наистина хората, почувствували се сами започват да сеят укор, за да жънат милост, но това ги превръща само в едно "съборено дърво" и нищо друго. А колко по-добре би било вместо да се боиш, ти да плашиш мрака и то " ярко зарево" и да се превърнеш "нощем стълба слънчева в небето".
  • И птиците за късче синева
    разпраха с клюн зелената ми риза

    С буца на гърлото...
  • ,,няма за какво
    да сея укор, за да жъна милост''

    Много е важно, много!
    Като вик...
    Силно пишеш!
  • И как е хубаво...
    че те има...
  • Не можеш да мълчиш!
    Думите говорят в теб!
  • Просто плаши мрака
  • !!!
  • Светиш!Поздрав!
  • Устремен и твърд финал!
  • много хубаво написано, Иво
  • Поздрав и от мен !Прекрасен стих!
  • Поздравления!
  • Много силен стих - и като емоция, и като изпълнение! Бароне!
  • Доката чета усещам как светя - със същото това зарево, от твоите стихове - и с твое позволение. Стана ми светло. Сега се затруднявам да коментирам. Може би защото всяка думичка тук е коментар към собствения ти стих! И аз няма да противореча на това спонтанно внушение:
    Сега си сам. И няма за какво
    да сееш укор, за да жънеш милост:
    красив като съборено дърво,
    пред страшен гръм короната не свило.
    Поклон пред тази аристократична самотност, Ваше Блогородие!
  • Просто-Да!Има всичко...и най-важното-мисъл.Поздравления!
  • Ние сме до теб като приятели, не си сам...
  • Огънят никога не избухва сам.
  • Такъв стих няма как да не докосне читателя!
  • Стихът ти въздейства! А това е най-важното за една поезия!
Предложения
: ??:??