20 feb 2009, 15:07

Заричане

  Poesía » Civil
1.4K 1 12
 

ЗАРИЧАНЕ

 

Душата ми е хвърляна навред -

орисници я глозгаха, и псета...

Не зная вече колко съм поет

и колко трябва да щадим поета...

 

Но вече зная колко съм готов

да нося своя кръст неизповядан...

Над своите илюзии покров

полагам аз смирено и присядам...

 

Аз още имам сили за слова,

които тежко дишат в съвестта ми!...

Нима живея само за това -

единствено покровът да остане?!...

 

България сега е като храм,

търговците във който славят само...

За сребърника трийсет да я дам

аз няма да допусна, мила мамо!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Стефане! Ще има и още, надявам се, да сме живи и здрави! Приятни почивни дни!
  • Е, зная ли в суматохата точно с какво... Благодаря, че се отби, Петя!
  • Пробождащ стих!
    Със сърцето си пишеш, Ванилин!
  • Благодаря ви, Дора, Надежда, Руми, Ведрина и Галина! Давате ми надежда, че все още има българи, които се вълнуват от съдбата на България и нашия изстрадал народ! Светлина и топлина в душите! Сигурен съм, че не само ние мислим така! Бъдете живи и здрави!
  • Ей...Браво! България! Колко хора днес мислят за нея... Вчера беше 19-ти февруари. Колко стиха имаше тук за Левски?! Благодаря ти от все сърце за този стих. Даваш ми надежда, че има още "луди" като мен. Поздравления!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...