20.02.2009 г., 15:07

Заричане

1.4K 1 12
 

ЗАРИЧАНЕ

 

Душата ми е хвърляна навред -

орисници я глозгаха, и псета...

Не зная вече колко съм поет

и колко трябва да щадим поета...

 

Но вече зная колко съм готов

да нося своя кръст неизповядан...

Над своите илюзии покров

полагам аз смирено и присядам...

 

Аз още имам сили за слова,

които тежко дишат в съвестта ми!...

Нима живея само за това -

единствено покровът да остане?!...

 

България сега е като храм,

търговците във който славят само...

За сребърника трийсет да я дам

аз няма да допусна, мила мамо!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Стефане! Ще има и още, надявам се, да сме живи и здрави! Приятни почивни дни!
  • Е, зная ли в суматохата точно с какво... Благодаря, че се отби, Петя!
  • Пробождащ стих!
    Със сърцето си пишеш, Ванилин!
  • Благодаря ви, Дора, Надежда, Руми, Ведрина и Галина! Давате ми надежда, че все още има българи, които се вълнуват от съдбата на България и нашия изстрадал народ! Светлина и топлина в душите! Сигурен съм, че не само ние мислим така! Бъдете живи и здрави!
  • Ей...Браво! България! Колко хора днес мислят за нея... Вчера беше 19-ти февруари. Колко стиха имаше тук за Левски?! Благодаря ти от все сърце за този стих. Даваш ми надежда, че има още "луди" като мен. Поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....