Заричане

Поэзия » Гражданская

1.4K 1 12

ЗАРИЧАНЕ

Душата ми е хвърляна навред -

орисници я глозгаха, и псета...

Не зная вече колко съм поет

и колко трябва да щадим поета...

Но вече зная колко съм готов

да нося своя кръст неизповядан...

Над своите илюзии покров

полагам аз смирено и присядам...

Аз още имам сили за слова,

които тежко дишат в съвестта ми!...

Нима живея само за това -

единствено покровът да остане?!...

България сега е като храм,

търговците във който славят само...

За сребърника трийсет да я дам

аз няма да допусна, мила мамо!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря, Стефане! Ще има и още, надявам се, да сме живи и здрави! Приятни почивни дни!

2009-03-13T16:06:30+02:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Е, зная ли в суматохата точно с какво... Благодаря, че се отби, Петя!

2009-02-21T14:46:49+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Пробождащ стих!
Със сърцето си пишеш, Ванилин!

2009-02-21T13:11:57+02:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря ви, Дора, Надежда, Руми, Ведрина и Галина! Давате ми надежда, че все още има българи, които се вълнуват от съдбата на България и нашия изстрадал народ! Светлина и топлина в душите! Сигурен съм, че не само ние мислим така! Бъдете живи и здрави!

2009-02-21T01:38:23+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Ей...Браво! България! Колко хора днес мислят за нея... Вчера беше 19-ти февруари. Колко стиха имаше тук за Левски?! Благодаря ти от все сърце за този стих. Даваш ми надежда, че има още "луди" като мен. Поздравления!

2009-02-20T18:28:57+02:00