26 abr 2009, 16:36

Заших самотата си... 

  Poesía » Versos blancos
1020 0 3

Заших самотата си.
Отляво.
Не исках да остана
завинаги сама.
С върха на иглата
прободох
сърцето си.
Събудих го от
стогодишната тъга.



Не туптеше...
Спрял бе неговият
механизъм.
Беше забравило
какво означава
думата "любов".
Преди много време
(от егоизъм)
тя бе разбила
целия му живот.




Заших раната.
С търпение.
Дълго чаках
да зарасне тя.
Спрях
всяка капка кръв
от вените.
От болката избягах.
Като в игра.




Забравих...
Всеки тъжен спомен,
разчленяващ тялото ми
с хиляди остриета.
Забравих...
Твоя поглед -
отровен,
който
разпиля ме
на парчета...

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И при мен беше така но всичко отшумява знаи.Вдигни глава не тагуваи.Бъди.Харесва ми това коет си написала 6
  • Любовта винаги оставя рани,когато била при теб.Това част от живота.Пожелавам ти истинска следваща любов,която да остане с теб завинаги!
  • Много ми хареса. Браво
Propuestas
: ??:??