Заших самотата си...
Заших самотата си.
Отляво.
Не исках да остана
завинаги сама.
С върха на иглата
прободох
сърцето си.
Събудих го от
стогодишната тъга.
Не туптеше...
Спрял бе неговият
механизъм.
Беше забравило
какво означава
думата "любов".
Преди много време
(от егоизъм)
тя бе разбила
целия му живот.
Заших раната.
С търпение.
Дълго чаках
да зарасне тя.
Спрях
всяка капка кръв
от вените.
От болката избягах.
Като в игра.
Забравих...
Всеки тъжен спомен,
разчленяващ тялото ми
с хиляди остриета.
Забравих...
Твоя поглед -
отровен,
който
разпиля ме
на парчета...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
