Монша (Дилян Дончев) Монша (Дилян Дончев)
1 12
25 oct 2007, 9:59

Защо

1.5K 0 5



Защо си като дъгата
тъй близко, но тъй недостижима?
Защо си като благоуханието
тъй уловима, но тъй невидима ?


Защо искам да те докосна,
но същевремено не мога?
Защо, Защо тъй искам
сам не мога да си отговоря...


Защо като ураган
в мечтите ми бушуваш,
дали ще ме накараш  да страдам?
Дали със мен ще се подиграеш ?


Защо все искам да те милвам,
защо си като светъл лъч във тъмнината?
Защо в съня ми идваш като самодива,
сам не мога да си отговоря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Дончев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0