Защо си като дъгата
тъй близко, но тъй недостижима?
Защо си като благоуханието
тъй уловима, но тъй невидима ?
Защо искам да те докосна,
но същевремено не мога?
Защо, Защо тъй искам
сам не мога да си отговоря...
Защо като ураган
в мечтите ми бушуваш,
дали ще ме накараш да страдам?
Дали със мен ще се подиграеш ?
Защо все искам да те милвам,
защо си като светъл лъч във тъмнината?
Защо в съня ми идваш като самодива,
сам не мога да си отговоря...
© Дилян Дончев Все права защищены