8 nov 2006, 19:57

Защо? 

  Poesía
487 0 2
Мигът на щастие
е кратък и неповторим.
Искаш го завинаги,
но го изпускаш ти за миг.

Следва нова болка
и тъга,
чудиш се:"Защо
е пак така?"

Няма никой
отговор за това,
но всеки знае
що е тъга?

Винаги готова съм
да помогна,
а всеки - да ми
забие нож в гърба.

Защо е така?
Защо се случва?
Нима съм подла
и коварна?

Не, не мисля...

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изключително добро прозрение.Интересни мисли ми вкара в главицата!Благодаря!
  • Не забиват нож в гърба на подлите и коварните. Те има очи и на гърбът си. А на онези, които вярват, защото са отворени към всичко и към всеки! Поздрави
Propuestas
: ??:??