8 nov 2006, 19:57

Защо?

  Poesía
628 0 2
Мигът на щастие
е кратък и неповторим.
Искаш го завинаги,
но го изпускаш ти за миг.

Следва нова болка
и тъга,
чудиш се:"Защо
е пак така?"

Няма никой
отговор за това,
но всеки знае
що е тъга?

Винаги готова съм
да помогна,
а всеки - да ми
забие нож в гърба.

Защо е така?
Защо се случва?
Нима съм подла
и коварна?

Не, не мисля...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изключително добро прозрение.Интересни мисли ми вкара в главицата!Благодаря!
  • Не забиват нож в гърба на подлите и коварните. Те има очи и на гърбът си. А на онези, които вярват, защото са отворени към всичко и към всеки! Поздрави

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...