8.11.2006 г., 19:57

Защо?

629 0 2
Мигът на щастие
е кратък и неповторим.
Искаш го завинаги,
но го изпускаш ти за миг.

Следва нова болка
и тъга,
чудиш се:"Защо
е пак така?"

Няма никой
отговор за това,
но всеки знае
що е тъга?

Винаги готова съм
да помогна,
а всеки - да ми
забие нож в гърба.

Защо е така?
Защо се случва?
Нима съм подла
и коварна?

Не, не мисля...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително добро прозрение.Интересни мисли ми вкара в главицата!Благодаря!
  • Не забиват нож в гърба на подлите и коварните. Те има очи и на гърбът си. А на онези, които вярват, защото са отворени към всичко и към всеки! Поздрави

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...