Nov 8, 2006, 7:57 PM

Защо?

Poetry

626 0 2

Мигът на щастие
е кратък и неповторим.
Искаш го завинаги,
но го изпускаш ти за миг.

Следва нова болка
и тъга,
чудиш се:"Защо
е пак така?"

Няма никой
отговор за това,
но всеки знае
що е тъга?

Винаги готова съм
да помогна,
а всеки - да ми
забие нож в гърба.

Защо е така?
Защо се случва?
Нима съм подла
и коварна?

Не, не мисля...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

SKY (София Русева)

Изключително добро прозрение.Интересни мисли ми вкара в главицата!Благодаря!

2006-11-16T00:48:54+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Не забиват нож в гърба на подлите и коварните. Те има очи и на гърбът си. А на онези, които вярват, защото са отворени към всичко и към всеки! Поздрави

2006-11-09T00:43:39+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0