24 oct 2007, 9:40

Защо?

  Poesía
859 0 1
Защо излъга ме така?
А аз - като глупачка - винаги ти вярвах.
Защо сега проливам аз сълза?
Като знам, че няма дя се върнеш.
Защо всички ме съжаляват?
Все едно те обвиняват.
Защо ме нараняваш?
Винаги със мен се подиграваш.
Защо винаги ме искаш,
а след това ме захвърляш като мръсно коте?
Защо винаги аз за теб съм трофей?
Винаги се фукаш с мен, все едно си ме спечелил.
Защо като си с тях, аз съм прекрасна,
а като сме само двамата, ти ме вбесяваш?
Защо като те забравих,
Ти помоли да се върна?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С риск да си помислиш, че се заяждам:
    ако искаш да пишеш поезия, придържай се поне към някой от правилата. Например ритъм. Вярно, понякога се получава и без него, обаче поне в началото е добре да го спазваш. Освен това, в една творба трябва да има някаква степен на стилово единство. Опитваш се да напишеш стихотворение, в което редовете предполагат определено настроение и стил ("Защо сега проливам аз сълза?" и после от небето пада "мръсно коте" и разказва играта на всякакво цялостно звучене.
    Повтарям, не се заяждам, казвам ти го като човек, който е минал през същата фаза на писане. Успех

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...