Защо излъга ме така? А аз - като глупачка - винаги ти вярвах. Защо сега проливам аз сълза? Като знам, че няма дя се върнеш. Защо всички ме съжаляват? Все едно те обвиняват. Защо ме нараняваш? Винаги със мен се подиграваш. Защо винаги ме искаш, а след това ме захвърляш като мръсно коте? Защо винаги аз за теб съм трофей? Винаги се фукаш с мен, все едно си ме спечелил. Защо като си с тях, аз съм прекрасна, а като сме само двамата, ти ме вбесяваш? Защо като те забравих, Ти помоли да се върна?
С риск да си помислиш, че се заяждам:
ако искаш да пишеш поезия, придържай се поне към някой от правилата. Например ритъм. Вярно, понякога се получава и без него, обаче поне в началото е добре да го спазваш. Освен това, в една творба трябва да има някаква степен на стилово единство. Опитваш се да напишеш стихотворение, в което редовете предполагат определено настроение и стил ("Защо сега проливам аз сълза?" и после от небето пада "мръсно коте" и разказва играта на всякакво цялостно звучене.
Повтарям, не се заяждам, казвам ти го като човек, който е минал през същата фаза на писане. Успех
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
ако искаш да пишеш поезия, придържай се поне към някой от правилата. Например ритъм. Вярно, понякога се получава и без него, обаче поне в началото е добре да го спазваш. Освен това, в една творба трябва да има някаква степен на стилово единство. Опитваш се да напишеш стихотворение, в което редовете предполагат определено настроение и стил ("Защо сега проливам аз сълза?" и после от небето пада "мръсно коте" и разказва играта на всякакво цялостно звучене.
Повтарям, не се заяждам, казвам ти го като човек, който е минал през същата фаза на писане. Успех