Oct 24, 2007, 9:40 AM

Защо?

  Poetry
861 0 1
Защо излъга ме така?
А аз - като глупачка - винаги ти вярвах.
Защо сега проливам аз сълза?
Като знам, че няма дя се върнеш.
Защо всички ме съжаляват?
Все едно те обвиняват.
Защо ме нараняваш?
Винаги със мен се подиграваш.
Защо винаги ме искаш,
а след това ме захвърляш като мръсно коте?
Защо винаги аз за теб съм трофей?
Винаги се фукаш с мен, все едно си ме спечелил.
Защо като си с тях, аз съм прекрасна,
а като сме само двамата, ти ме вбесяваш?
Защо като те забравих,
Ти помоли да се върна?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефи All rights reserved.

Comments

Comments

  • С риск да си помислиш, че се заяждам:
    ако искаш да пишеш поезия, придържай се поне към някой от правилата. Например ритъм. Вярно, понякога се получава и без него, обаче поне в началото е добре да го спазваш. Освен това, в една творба трябва да има някаква степен на стилово единство. Опитваш се да напишеш стихотворение, в което редовете предполагат определено настроение и стил ("Защо сега проливам аз сълза?" и после от небето пада "мръсно коте" и разказва играта на всякакво цялостно звучене.
    Повтарям, не се заяждам, казвам ти го като човек, който е минал през същата фаза на писане. Успех

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...