13 may 2008, 3:50

Защо

899 0 8
                                                                          Провокирано от...

 

Защо ни боли

и душите затваряме?

Защо, наранили,

доброто забравяме?

Защо се вторачваме

в думите резки?

Защо отмъщаваме

с наслада гротескна?

Защо не се трогваме

от внезапни сълзи?

Защо ни пробожда страх,

че сме сами?

Защо се ужасяваме

от старостта?

Защо подминаваме

сиротни деца?

Защо се отвръщаме

от просяка мръсен?

Защо всичките ни дни

все са навъсени?

Защо в имотите

себе си вграждаме?

Защо умираме

преди да се раждаме?

Защо все не ни стига

и все ни е малко?

Защо не забелязваме

колко сме жалки?


Дали не избрахме

за водач гордостта -

необходима и достатъчна,

за да НЕ съществува света...

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо в имотите
    себе си вграждаме?
    Защо умираме
    преди да се раждаме?

    Ех, Ели, колко добре те разбирам...!
    Прегръщам те, миличка!

  • и едно "момче"да се обади...
    "дойде ли гордост,дохожда и срам,
    а славата върви със смирените"
    така пише в Библията,Елена!!!
    поздрави за въпросите които задаваш!!!
  • Благодаря ви, момичета!
    Предизвиквам
    Риторични въпроси... всеки сам стига до отговора.
    Аз стигнах до моя...
  • Защо? Трудно е да се отговори...Но и аз се питам често"Защо всичките ни дни са все навъсени?"...Желая ти повече усмивки! Поздрави!
  • хубави въпроси...но къде ли се крият отговорите...
    някъде в човешката ни същност...замисли ме, Елена...
    много вълнуващ стих! с обич за теб.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...