13.05.2008 г., 3:50

Защо

893 0 8
                                                                          Провокирано от...

 

Защо ни боли

и душите затваряме?

Защо, наранили,

доброто забравяме?

Защо се вторачваме

в думите резки?

Защо отмъщаваме

с наслада гротескна?

Защо не се трогваме

от внезапни сълзи?

Защо ни пробожда страх,

че сме сами?

Защо се ужасяваме

от старостта?

Защо подминаваме

сиротни деца?

Защо се отвръщаме

от просяка мръсен?

Защо всичките ни дни

все са навъсени?

Защо в имотите

себе си вграждаме?

Защо умираме

преди да се раждаме?

Защо все не ни стига

и все ни е малко?

Защо не забелязваме

колко сме жалки?


Дали не избрахме

за водач гордостта -

необходима и достатъчна,

за да НЕ съществува света...

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо в имотите
    себе си вграждаме?
    Защо умираме
    преди да се раждаме?

    Ех, Ели, колко добре те разбирам...!
    Прегръщам те, миличка!

  • и едно "момче"да се обади...
    "дойде ли гордост,дохожда и срам,
    а славата върви със смирените"
    така пише в Библията,Елена!!!
    поздрави за въпросите които задаваш!!!
  • Благодаря ви, момичета!
    Предизвиквам
    Риторични въпроси... всеки сам стига до отговора.
    Аз стигнах до моя...
  • Защо? Трудно е да се отговори...Но и аз се питам често"Защо всичките ни дни са все навъсени?"...Желая ти повече усмивки! Поздрави!
  • хубави въпроси...но къде ли се крият отговорите...
    някъде в човешката ни същност...замисли ме, Елена...
    много вълнуващ стих! с обич за теб.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...