May 13, 2008, 3:50 AM

Защо

900 0 8
                                                                          Провокирано от...

 

Защо ни боли

и душите затваряме?

Защо, наранили,

доброто забравяме?

Защо се вторачваме

в думите резки?

Защо отмъщаваме

с наслада гротескна?

Защо не се трогваме

от внезапни сълзи?

Защо ни пробожда страх,

че сме сами?

Защо се ужасяваме

от старостта?

Защо подминаваме

сиротни деца?

Защо се отвръщаме

от просяка мръсен?

Защо всичките ни дни

все са навъсени?

Защо в имотите

себе си вграждаме?

Защо умираме

преди да се раждаме?

Защо все не ни стига

и все ни е малко?

Защо не забелязваме

колко сме жалки?


Дали не избрахме

за водач гордостта -

необходима и достатъчна,

за да НЕ съществува света...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо в имотите
    себе си вграждаме?
    Защо умираме
    преди да се раждаме?

    Ех, Ели, колко добре те разбирам...!
    Прегръщам те, миличка!

  • и едно "момче"да се обади...
    "дойде ли гордост,дохожда и срам,
    а славата върви със смирените"
    така пише в Библията,Елена!!!
    поздрави за въпросите които задаваш!!!
  • Благодаря ви, момичета!
    Предизвиквам
    Риторични въпроси... всеки сам стига до отговора.
    Аз стигнах до моя...
  • Защо? Трудно е да се отговори...Но и аз се питам често"Защо всичките ни дни са все навъсени?"...Желая ти повече усмивки! Поздрави!
  • хубави въпроси...но къде ли се крият отговорите...
    някъде в човешката ни същност...замисли ме, Елена...
    много вълнуващ стих! с обич за теб.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...