Защо
Защо ни боли
и душите затваряме?
Защо, наранили,
доброто забравяме?
Защо се вторачваме
в думите резки?
Защо отмъщаваме
с наслада гротескна?
Защо не се трогваме
от внезапни сълзи?
Защо ни пробожда страх,
че сме сами?
Защо се ужасяваме
от старостта?
Защо подминаваме
сиротни деца?
Защо се отвръщаме
от просяка мръсен?
Защо всичките ни дни
все са навъсени?
Защо в имотите
себе си вграждаме?
Защо умираме
преди да се раждаме?
Защо все не ни стига
и все ни е малко?
Защо не забелязваме
колко сме жалки?
Дали не избрахме
за водач гордостта -
необходима и достатъчна,
за да НЕ съществува света...
© Елена Гоцева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
и едно "момче"да се обади...
"дойде ли гордост,дохожда и срам,
а славата върви със смирените"
така пише в Библията,Елена!!!
поздрави за въпросите които задаваш!!! -
Благодаря ви, момичета!
Предизвиквам
Риторични въпроси... всеки сам стига до отговора.
Аз стигнах до моя... -
Защо? Трудно е да се отговори...Но и аз се питам често"Защо всичките ни дни са все навъсени?"...Желая ти повече усмивки! Поздрави!
-
хубави въпроси...но къде ли се крият отговорите...
някъде в човешката ни същност...замисли ме, Елена...
много вълнуващ стих! с обич за теб. -
Защо ли...?
Кой ли може да ни отговори?!
Поздрави, Ена! -
Защо? И аз си задавам хиляди такива въпроси! Невероятно хубав стих! Поздравления!
-
Защо умираме преди да се раждаме?
и аз това се питам
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
себе си вграждаме?
Защо умираме
преди да се раждаме?
Ех, Ели, колко добре те разбирам...!
Прегръщам те, миличка!