Защо ни боли
и душите затваряме?
Защо, наранили,
доброто забравяме?
Защо се вторачваме
в думите резки?
Защо отмъщаваме
с наслада гротескна?
Защо не се трогваме
от внезапни сълзи?
Защо ни пробожда страх,
че сме сами?
Защо се ужасяваме
от старостта?
Защо подминаваме
сиротни деца?
Защо се отвръщаме
от просяка мръсен?
Защо всичките ни дни
все са навъсени?
Защо в имотите
себе си вграждаме?
Защо умираме
преди да се раждаме?
Защо все не ни стига
и все ни е малко?
Защо не забелязваме
колко сме жалки?
Дали не избрахме
за водач гордостта -
необходима и достатъчна,
за да НЕ съществува света...
© Елена Гоцева Все права защищены
себе си вграждаме?
Защо умираме
преди да се раждаме?
Ех, Ели, колко добре те разбирам...!
Прегръщам те, миличка!