13 мая 2008 г., 03:50

Защо

895 0 8
                                                                          Провокирано от...

 

Защо ни боли

и душите затваряме?

Защо, наранили,

доброто забравяме?

Защо се вторачваме

в думите резки?

Защо отмъщаваме

с наслада гротескна?

Защо не се трогваме

от внезапни сълзи?

Защо ни пробожда страх,

че сме сами?

Защо се ужасяваме

от старостта?

Защо подминаваме

сиротни деца?

Защо се отвръщаме

от просяка мръсен?

Защо всичките ни дни

все са навъсени?

Защо в имотите

себе си вграждаме?

Защо умираме

преди да се раждаме?

Защо все не ни стига

и все ни е малко?

Защо не забелязваме

колко сме жалки?


Дали не избрахме

за водач гордостта -

необходима и достатъчна,

за да НЕ съществува света...

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо в имотите
    себе си вграждаме?
    Защо умираме
    преди да се раждаме?

    Ех, Ели, колко добре те разбирам...!
    Прегръщам те, миличка!

  • и едно "момче"да се обади...
    "дойде ли гордост,дохожда и срам,
    а славата върви със смирените"
    така пише в Библията,Елена!!!
    поздрави за въпросите които задаваш!!!
  • Благодаря ви, момичета!
    Предизвиквам
    Риторични въпроси... всеки сам стига до отговора.
    Аз стигнах до моя...
  • Защо? Трудно е да се отговори...Но и аз се питам често"Защо всичките ни дни са все навъсени?"...Желая ти повече усмивки! Поздрави!
  • хубави въпроси...но къде ли се крият отговорите...
    някъде в човешката ни същност...замисли ме, Елена...
    много вълнуващ стих! с обич за теб.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...