ЗАЩО
Много гълъби изпратих за теб.
Да донесат най-щастливата вест,
че направил съм своя жребий -
вече не се лутам в любовния лес.
На кафе мечтая зората да срещаме
и да няма умора в твоите очи.
След прегръдка и закуска гореща -
гневът на миналото нека мълчи.
И колко щастие взех и колко запратих -
по реката на дните щастливи без бряг.
Сега защо ни са тези празни дебати?
Така се разминават мечтите във бяг.
Времената днеска са трудни и зли.
Изровени са бреговете на наш'та река.
В душите спомени бодат като игли.
Защо ли ни трябват - брачни халки?
© Мимо Николов Todos los derechos reservados