Aug 13, 2013, 11:09 PM

Защо

  Poetry » Love
997 0 0

                ЗАЩО

 

Много гълъби изпратих за теб.

Да донесат най-щастливата вест, 

че направил съм своя жребий -

вече не се лутам в любовния лес.

 

На кафе мечтая зората да срещаме

и да няма умора в твоите очи.

След прегръдка и закуска гореща -

гневът на миналото нека мълчи.

 

И колко щастие взех и колко запратих -

по реката на дните щастливи без бряг.

Сега защо ни са тези празни дебати?

Така се разминават мечтите във бяг.

 

Времената днеска са трудни и зли.

Изровени са бреговете на наш'та река.

В душите спомени бодат като игли.

Защо ли ни трябват - брачни халки?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...