Aug 13, 2013, 11:09 PM

Защо

  Poetry » Love
1K 0 0

                ЗАЩО

 

Много гълъби изпратих за теб.

Да донесат най-щастливата вест, 

че направил съм своя жребий -

вече не се лутам в любовния лес.

 

На кафе мечтая зората да срещаме

и да няма умора в твоите очи.

След прегръдка и закуска гореща -

гневът на миналото нека мълчи.

 

И колко щастие взех и колко запратих -

по реката на дните щастливи без бряг.

Сега защо ни са тези празни дебати?

Така се разминават мечтите във бяг.

 

Времената днеска са трудни и зли.

Изровени са бреговете на наш'та река.

В душите спомени бодат като игли.

Защо ли ни трябват - брачни халки?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...