ЗАЩО

Много гълъби изпратих за теб.

Да донесат най-щастливата вест, 

че направил съм своя жребий -

вече не се лутам в любовния лес.

На кафе мечтая зората да срещаме

и да няма умора в твоите очи.

След прегръдка и закуска гореща -

гневът на миналото нека мълчи.

И колко щастие взех и колко запратих -

по реката на дните щастливи без бряг.

Сега защо ни са тези празни дебати?

Така се разминават мечтите във бяг.

Времената днеска са трудни и зли.

Изровени са бреговете на наш'та река.

В душите спомени бодат като игли.

Защо ли ни трябват - брачни халки?