tsveti2312 (Цветелина Недялкова)
2 13

3 dic 2011, 22:47

Защо

Poesía » De amor

1.3K 0 3

Защо така Господ ме наказа,

защо така несправедливо

отне ми щастието той.

Съдба злокобна обърна ми гръб

към зла участ все да тъна в смут.

Сърце от болка се разкъсва,

душата плаче и вика,

къде си, щастие мое,

къде изчезна ти?

Остана само тъжен спомен

да гори във нас за минало красиво!

Как загуби смисъл всичко мое

в мрака да тъна само аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0