Защо така Господ ме наказа,
защо така несправедливо
отне ми щастието той.
Съдба злокобна обърна ми гръб
към зла участ все да тъна в смут.
Сърце от болка се разкъсва,
душата плаче и вика,
къде си, щастие мое,
къде изчезна ти?
Остана само тъжен спомен
да гори във нас за минало красиво!
Как загуби смисъл всичко мое
в мрака да тъна само аз.
© Цветелина Недялкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
