Защо така Господ ме наказа,
защо така несправедливо
отне ми щастието той.
Съдба злокобна обърна ми гръб
към зла участ все да тъна в смут.
Сърце от болка се разкъсва,
душата плаче и вика,
къде си, щастие мое,
къде изчезна ти?
Остана само тъжен спомен
да гори във нас за минало красиво!
Как загуби смисъл всичко мое
в мрака да тъна само аз.
© Цветелина Недялкова Всички права запазени