tsveti2312 (Цветелина Недялкова)
2 13

3.12.2011 г., 22:47

Защо

Поезия » Любовна

1.3K 0 3

Защо така Господ ме наказа,

защо така несправедливо

отне ми щастието той.

Съдба злокобна обърна ми гръб

към зла участ все да тъна в смут.

Сърце от болка се разкъсва,

душата плаче и вика,

къде си, щастие мое,

къде изчезна ти?

Остана само тъжен спомен

да гори във нас за минало красиво!

Как загуби смисъл всичко мое

в мрака да тъна само аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0