11 mar 2011, 18:32

Защо?

  Poesía » Civil
837 0 9

 

 

Не знаеме къде сме,

не знаеме защо.

Живеем нечовешки,

затънали в блато.

 

Нечувано, без ропот

и никакъв протест,

ни шевствие, ни поход

за слава и за чест.

 

Все търсим си причини

в историята, значи -

че петстотин години

ярема робски влачим.

 

И казваме: „Съдба е

жестоката ни участ!”

А червеят дълбае

държавната каруца.

 

И водят ни в блатото

Андрешковите дири.

Защо така? – Защото

Европа мача свири!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...