11 mar 2011, 18:32

Защо?

  Poesía » Civil
836 0 9

 

 

Не знаеме къде сме,

не знаеме защо.

Живеем нечовешки,

затънали в блато.

 

Нечувано, без ропот

и никакъв протест,

ни шевствие, ни поход

за слава и за чест.

 

Все търсим си причини

в историята, значи -

че петстотин години

ярема робски влачим.

 

И казваме: „Съдба е

жестоката ни участ!”

А червеят дълбае

държавната каруца.

 

И водят ни в блатото

Андрешковите дири.

Защо така? – Защото

Европа мача свири!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...