Не знаеме къде сме,
не знаеме защо.
Живеем нечовешки,
затънали в блато.
Нечувано, без ропот
и никакъв протест,
ни шевствие, ни поход
за слава и за чест.
Все търсим си причини
в историята, значи -
че петстотин години
ярема робски влачим.
И казваме: „Съдба е
жестоката ни участ!”
А червеят дълбае
държавната каруца.
И водят ни в блатото
Андрешковите дири.
Защо така? – Защото
Европа мача свири!
© Иван Христов Всички права запазени