11.03.2011 г., 18:32

Защо?

832 0 9

 

 

Не знаеме къде сме,

не знаеме защо.

Живеем нечовешки,

затънали в блато.

 

Нечувано, без ропот

и никакъв протест,

ни шевствие, ни поход

за слава и за чест.

 

Все търсим си причини

в историята, значи -

че петстотин години

ярема робски влачим.

 

И казваме: „Съдба е

жестоката ни участ!”

А червеят дълбае

държавната каруца.

 

И водят ни в блатото

Андрешковите дири.

Защо така? – Защото

Европа мача свири!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...