Не знаеме къде сме,
не знаеме защо.
Живеем нечовешки,
затънали в блато.
Нечувано, без ропот
и никакъв протест,
ни шевствие, ни поход
за слава и за чест.
Все търсим си причини
в историята, значи -
че петстотин години
ярема робски влачим.
И казваме: „Съдба е
жестоката ни участ!”
А червеят дълбае
държавната каруца.
И водят ни в блатото
Андрешковите дири.
Защо така? – Защото
Европа мача свири!
© Иван Христов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
