Не знаеме къде сме,
не знаеме защо.
Живеем нечовешки,
затънали в блато.
Нечувано, без ропот
и никакъв протест,
ни шевствие, ни поход
за слава и за чест.
Все търсим си причини
в историята, значи -
че петстотин години
ярема робски влачим.
И казваме: „Съдба е
жестоката ни участ!”
А червеят дълбае
държавната каруца.
И водят ни в блатото
Андрешковите дири.
Защо така? – Защото
Европа мача свири!
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
