14 abr 2005, 18:42

Защо?

  Poesía
1.2K 0 3

                              

                   Отива си, отива добротата,

                   изчезва някъде от нас...

                   Злоба носим във душата

                   до онзи, сетния си час.

                   Защо? Защо? Нима е нужно

                   да кълни в сърцата ни омраза,

                   да разяжда мисълта ни

                   като страшна болест – проказа?

                   Дали не може простичко, полека

                   да станем по-добри един към друг?

                   Да тръгнем по красивата пътека,

                   докато сме още на земята – тук!

                   Навярно си струва да се опитаме,

                   да премахнем ярост, злоба и мъст...

                  Да живеем красиво, човешки

                   и да не забравяме

                                               двата

                                                         кубика

                                                                  пръст!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубави мисли, ама само до там... Има начин, да го направиш стих, дерзай!
  • Можем и да сме добри,трябва само да го желаем много силно и да не отвръщаме на злобата със злоба.

    Поздрави за стиха!
  • Много хубави мисли за доброто.Тя винаги злобата го е убивала..докато разберем,че е време да се променим.Дано скоро проумеем,че само добри и смирени,можем да вървим по красивата пътечка!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...