14 апр. 2005 г., 18:42

Защо?

1.2K 0 3

                              

                   Отива си, отива добротата,

                   изчезва някъде от нас...

                   Злоба носим във душата

                   до онзи, сетния си час.

                   Защо? Защо? Нима е нужно

                   да кълни в сърцата ни омраза,

                   да разяжда мисълта ни

                   като страшна болест – проказа?

                   Дали не може простичко, полека

                   да станем по-добри един към друг?

                   Да тръгнем по красивата пътека,

                   докато сме още на земята – тук!

                   Навярно си струва да се опитаме,

                   да премахнем ярост, злоба и мъст...

                  Да живеем красиво, човешки

                   и да не забравяме

                                               двата

                                                         кубика

                                                                  пръст!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубави мисли, ама само до там... Има начин, да го направиш стих, дерзай!
  • Можем и да сме добри,трябва само да го желаем много силно и да не отвръщаме на злобата със злоба.

    Поздрави за стиха!
  • Много хубави мисли за доброто.Тя винаги злобата го е убивала..докато разберем,че е време да се променим.Дано скоро проумеем,че само добри и смирени,можем да вървим по красивата пътечка!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...