Защо?
Отива си, отива добротата,
изчезва някъде от нас...
Злоба носим във душата
до онзи, сетния си час.
Защо? Защо? Нима е нужно
да кълни в сърцата ни омраза,
да разяжда мисълта ни
като страшна болест – проказа?
Дали не може простичко, полека
да станем по-добри един към друг?
Да тръгнем по красивата пътека,
докато сме още на земята – тук!
Навярно си струва да се опитаме,
да премахнем ярост, злоба и мъст...
Да живеем красиво, човешки
и да не забравяме
двата
кубика
пръст!
© Валентин Кабакчиев All rights reserved.
