7 jun 2016, 20:51

Защо?

  Poesía
710 1 20

                                   


       Под знак "Водолей" съм отдавна родена
       с заложени дарби - много на брой:
       изящество, чар, артистичност, умения-
       сурово натрупани слой върху слой...


    В годините трябваше да се оформят,
    изява да имаше поне на едната,
    но... дарбите скрити все още си дремят
    така на камара дълбоко в земята.


       Не станах актриса, а имах талант,
       мечтаех си нощем за роли безброй.
       Защо не постигнах мечтания блян?-
       защото не срещнах стабилен герой..


    Не станах писател - защо като можех
    и проза да пиша и стих закачлив?
    Отново,защото и себе си лъжех,
    че стимул си нямах в живота горчив...


       Доктор не станах - не бях амбициозна-
       поне кандидатствах и премерих сили,
       но не подготовка съвсем сериозна,
       а трябваха още и роднини силни...


    които да бяха ме подкрепили
    със рамо, с пари, със кураж,
    но... тия възможности бяха се скрили
    и мойта мечта бе пореден мираж...


       Певица да бъда не знаех, че можех,
       а щом го разбрах - много късно бе вече..
       по сбирки на маса гласа и да сложех-
       не беше възможно да стигна далече...


    Езици вървяха ми. Трябваше само
    да разделя житейски проблеми
    със някое силно мъжко рамо
    и имала бих за какво ли не време...


       А шеф и началник не можех да стана
       защото команди не можех да давам-
       самата не бях с дисциплина изрядна,
       а също и мразех на шеф да се кланям...


    И..вятърът духна ме в грешна посока
    със всичките дарби - във скучна професия,
    където не чаках оценка висока,
    където от работа бях все във депресия...


       Защо и защо - непрекъснато питам,
       не съдбата, а моето аз?
       Тези дарби защо не опитах-
       да превърна във бляскав елмаз??

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Стихотворението написах като равносметка за  собствения си живот....

Comentarios

Comentarios

  • Не съм Водолей, Иржи. Едър, рогат добитък съм🤣🤣🤣 - Телец , но това не пречи за припознаването.
    А аз напоследък нямам време. Но всяка свободна минута чета. Чета, чета и тук там коментирам.
  • О, Деа, ти ме върна токова назад!...Обърнах страницата ти да видя дали си Водолей, щом се припознаваш, но не си си писала зодията... Аз имам два стиха за тая зодия и втория е съвсем скоро/ "Пак за Водолея"/, видях, че не си била там...Безпогрешно е когато пишеш и гледаш огледалото, т.е. пишеш за себе си!Благодаря ти, че намина. Напоследък нямах толкова посещения, колкото в миналото...
  • Иржи! Разсмя ме искрено На места даже познах себе си (без певицата
  • Благодаря ти ,Руми,че ме посети на миналия Рожден Ден,който е на 10.02.Тая година имам нов стих "Днес за мен е Ден..",който има "щипка хумор",както се изрази някой...Сега съм се отворила на любовни.../никога не е късно да станеш за.../Благодаря за поздрава.Честит и на теб най-българския празник!
  • Честит рожден ден, Иржи! Не зная точната дата, но щом си водолей, значи е тук някъде... Пиши и ни радвай с присъствието си!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...