Под знак "Водолей" съм отдавна родена
с заложени дарби - много на брой:
изящество, чар, артистичност, умения-
сурово натрупани слой върху слой...
В годините трябваше да се оформят,
изява да имаше поне на едната,
но... дарбите скрити все още си дремят
така на камара дълбоко в земята.
Не станах актриса, а имах талант,
мечтаех си нощем за роли безброй.
Защо не постигнах мечтания блян?-
защото не срещнах стабилен герой..
Не станах писател - защо като можех
и проза да пиша и стих закачлив?
Отново,защото и себе си лъжех,
че стимул си нямах в живота горчив...
Доктор не станах - не бях амбициозна-
поне кандидатствах и премерих сили,
но не подготовка съвсем сериозна,
а трябваха още и роднини силни...
които да бяха ме подкрепили
със рамо, с пари, със кураж,
но... тия възможности бяха се скрили
и мойта мечта бе пореден мираж...
Певица да бъда не знаех, че можех,
а щом го разбрах - много късно бе вече..
по сбирки на маса гласа и да сложех-
не беше възможно да стигна далече...
Езици вървяха ми. Трябваше само
да разделя житейски проблеми
със някое силно мъжко рамо
и имала бих за какво ли не време...
А шеф и началник не можех да стана
защото команди не можех да давам-
самата не бях с дисциплина изрядна,
а също и мразех на шеф да се кланям...
И..вятърът духна ме в грешна посока
със всичките дарби - във скучна професия,
където не чаках оценка висока,
където от работа бях все във депресия...
Защо и защо - непрекъснато питам,
не съдбата, а моето аз?
Тези дарби защо не опитах-
да превърна във бляскав елмаз??
© Ирина Филипова Всички права запазени
А аз напоследък нямам време. Но всяка свободна минута чета. Чета, чета и тук там коментирам.