Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

3 oct 2016, 17:25

Защо?

Poesía

500 0 2

Защо няма две слънца?

Защо две луни нощем не светят?

Само обич на малки зрънца -

разпиляна, сутрин до пет-

не стига!

Питам вятъра-

ще те видя ли пак?

Само облак от прах,

а в очите му страх-

истината как да ми каже!

Спря песента на славея даже-

за любовта,

ранена пак раните ближе!

Свободни сълзите препускат-

всеки ги вижда.

Прикри ги дъжда.

Справедливо и двамата ни осъди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Много нежност и топлина долавям в стихотворението ти.

2016-10-09T18:01:38+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Много болка съзирам тук. И примирение. Но тъгата ще отмине: "И след най-дългата зима идва пролет!" Добре написан текст, Василке!

2016-10-03T23:34:06+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0