Защо?
Защо няма две слънца?
Защо две луни нощем не светят?
Само обич на малки зрънца -
разпиляна, сутрин до пет-
не стига!
Питам вятъра-
ще те видя ли пак?
Само облак от прах,
а в очите му страх-
истината как да ми каже!
Спря песента на славея даже-
за любовта,
ранена пак раните ближе!
Свободни сълзите препускат-
всеки ги вижда.
Прикри ги дъжда.
Справедливо и двамата ни осъди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
