Защо? 

                                   Боже! Защо докато сърцата ни бият 

                                   все имаме нужда от някой до нас?

                                   Все търсим рамо, на което облегнати, 

                                   сълзите да скрием в най-трудния час.

                                   Защо все търсим ръка да държим

                                   в последния миг

                                   и докато очите ни гледат,

                                   все отпращаме взор към небесния свят? 

                                   Защо в минутите кротки на тиха тъга

                                   мълчаливо говорим със свойта съдба?

                                   Молим я с нас тя да бъде добра

                                   и сили да вдъхва на морна душа.

                                   Но най-много, Боже, боли от това,

                                   че децата далече са, в чужда страна.

                                   Повикай ги, Боже, по-скоро да си дойдат у нас

                                   и ръката на мама за прошка 

                                   да целунат в последния час!

                                                  Павлина Иванова