pavka44 (Павлина Иванова) pavka44 (Павлина Иванова)
1 55
13 окт. 2017 г., 21:27

Защо?

1K 0 3

                                                         Защо? 

 

                                   Боже! Защо докато сърцата ни бият 

                                   все имаме нужда от някой до нас?

                                   Все търсим рамо, на което облегнати, 

                                   сълзите да скрием в най-трудния час.

                                   Защо все търсим ръка да държим

                                   в последния миг

                                   и докато очите ни гледат,

                                   все отпращаме взор към небесния свят? 

                                   Защо в минутите кротки на тиха тъга

                                   мълчаливо говорим със свойта съдба?

                                   Молим я с нас тя да бъде добра

                                   и сили да вдъхва на морна душа.

                                   Но най-много, Боже, боли от това,

                                   че децата далече са, в чужда страна.

                                   Повикай ги, Боже, по-скоро да си дойдат у нас

                                   и ръката на мама за прошка 

                                   да целунат в последния час!

 

                                                  Павлина Иванова 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Иванова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0