Защо?
Боже! Защо докато сърцата ни бият
все имаме нужда от някой до нас?
Все търсим рамо, на което облегнати,
сълзите да скрием в най-трудния час.
Защо все търсим ръка да държим
в последния миг
и докато очите ни гледат,
все отпращаме взор към небесния свят?
Защо в минутите кротки на тиха тъга
мълчаливо говорим със свойта съдба?
Молим я с нас тя да бъде добра ...