Защо?
Защо?
Боже! Защо докато сърцата ни бият
все имаме нужда от някой до нас?
Все търсим рамо, на което облегнати,
сълзите да скрием в най-трудния час.
Защо все търсим ръка да държим
в последния миг
и докато очите ни гледат,
все отпращаме взор към небесния свят?
Защо в минутите кротки на тиха тъга
мълчаливо говорим със свойта съдба?
Молим я с нас тя да бъде добра
и сили да вдъхва на морна душа.
Но най-много, Боже, боли от това,
че децата далече са, в чужда страна.
Повикай ги, Боже, по-скоро да си дойдат у нас
и ръката на мама за прошка
да целунат в последния час!
Павлина Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Иванова Всички права запазени
