xubavka (Таня Чардакова)
88 632
1 ago 2018, 0:47

Защо боли накрая 

  Poesía » Filosófica
1656 7 11

Не знам защо боли...,не зная...,
но зная - вечно ще боли...
Не съм желала също края,
животът просто си върви...
Не се нарежда на сърцето –
само избира да тупти
и то само не знае, клето,
дали все пак ще издържи?
Там, дето краят е начало,
а светлината дълъг път,
пречупен в криво огледало,
по който за ръка вървят
животът и смъртта във бяло,
а скалпелът потъва в плът –
едничката надежда цяла!
Изгубим ли в живота вяра,
то краят винаги боли...
Дали „теглото” има мяра,
коя везна ще натежи?
Защо боли не знам, накрая -
свещта ти, мамичко, догаря?

Защо боли не знам, но зная,
че Раят портите отваря...
14.09.2016 г.,22.00 ч. Кръстовден

© Таня Чардакова Todos los derechos reservados

Стихотворението е публикувано за първи път в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 14.09.2016 г., 22.00 часа. Посветено е на моята майка Гинка Георгиева Каменска, която след две тежки операции почина от рак на операционната маса на 03.10.2016 г., и в памет на която нарекох ника си "Хубавка". Бог да пази майките и българското здравеопазване!

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти за коментарите, Дани, когато болката е силна, е трудно да се скрие. Дано да почиват в мир и да са добре там, горе ...
  • Много искрено, силно, дълбоко! От сърце и душа! Поздравления, Таня!
  • Благодаря ти, Мария, нека почиват в мир и се връщат понякога в съня ни!
  • Бог да пази майките! Докосна ме... Преди осем години на днешния ден почина моята майчица... Вълнуваш, момиче! Пиши!
  • Благодаря ти, Петя, за любими, радвам се, че хареса точно тава стихотворение, в него има скрито седемстишие, което бях сложила на некролога на моята майка. Тя беше романтична душа, като Лермонтов. Бог да я прости!
  • Благодаря Ви, Надя!
  • Светлина за душата й!
  • Благодаря Ви, г-н Коновски!
  • Хареса ми...
  • Благодаря ти, Елица! Понякога пред смъртта медицината е безсилна! Поклон пред паметта на починалите близки!
  • Смъртта винаги буди размисли за живота и късни разкаяния...
    А за отишлите си близки на сърцето вечно ще боли.
    Поклон пред паметта им!
Propuestas
: ??:??