1 ago 2018, 0:47

Защо боли накрая

2.2K 7 11

Не знам защо боли...,не зная...,
но зная - вечно ще боли...
Не съм желала също края,
животът просто си върви...
Не се нарежда на сърцето –
само избира да тупти
и то само не знае, клето,
дали все пак ще издържи?
Там, дето краят е начало,
а светлината дълъг път,
пречупен в криво огледало,
по който за ръка вървят
животът и смъртта във бяло,
а скалпелът потъва в плът –
едничката надежда цяла!
Изгубим ли в живота вяра,
то краят винаги боли...
Дали „теглото” има мяра,
коя везна ще натежи?
Защо боли не знам, накрая -
свещта ти, мамичко, догаря?

Защо боли не знам, но зная,
че Раят портите отваря...
14.09.2016 г.,22.00 ч. Кръстовден

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Чардакова Todos los derechos reservados

Стихотворението е публикувано за първи път в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 14.09.2016 г., 22.00 часа. Посветено е на моята майка Гинка Георгиева Каменска, която след две тежки операции почина от рак на операционната маса на 03.10.2016 г., и в памет на която нарекох ника си "Хубавка". Бог да пази майките и българското здравеопазване!

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за коментарите, Дани, когато болката е силна, е трудно да се скрие. Дано да почиват в мир и да са добре там, горе ...
  • Много искрено, силно, дълбоко! От сърце и душа! Поздравления, Таня!
  • Благодаря ти, Мария, нека почиват в мир и се връщат понякога в съня ни!
  • Бог да пази майките! Докосна ме... Преди осем години на днешния ден почина моята майчица... Вълнуваш, момиче! Пиши!
  • Благодаря ти, Петя, за любими, радвам се, че хареса точно тава стихотворение, в него има скрито седемстишие, което бях сложила на некролога на моята майка. Тя беше романтична душа, като Лермонтов. Бог да я прости!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...