Не знам защо боли...,не зная...,
но зная - вечно ще боли...
Не съм желала също края,
животът просто си върви...
Не се нарежда на сърцето –
само избира да тупти
и то само не знае, клето,
дали все пак ще издържи?
Там, дето краят е начало,
а светлината дълъг път,
пречупен в криво огледало,
по който за ръка вървят
животът и смъртта във бяло,
а скалпелът потъва в плът –
едничката надежда цяла!
Изгубим ли в живота вяра,
то краят винаги боли...
Дали „теглото” има мяра,
коя везна ще натежи?
Защо боли не знам, накрая -
свещта ти, мамичко, догаря?
Защо боли не знам, но зная,
че Раят портите отваря...
14.09.2016 г.,22.00 ч. Кръстовден
© Таня Чардакова Все права защищены