xubavka (Таня Чардакова) xubavka (Таня Чардакова)
6 88
Aug 1, 2018, 12:47 AM

Защо боли накрая

2.2K 7 11

Не знам защо боли...,не зная...,
но зная - вечно ще боли...
Не съм желала също края,
животът просто си върви...
Не се нарежда на сърцето –
само избира да тупти
и то само не знае, клето,
дали все пак ще издържи?
Там, дето краят е начало,
а светлината дълъг път,
пречупен в криво огледало,
по който за ръка вървят
животът и смъртта във бяло,
а скалпелът потъва в плът –
едничката надежда цяла!
Изгубим ли в живота вяра,
то краят винаги боли...
Дали „теглото” има мяра,
коя везна ще натежи?
Защо боли не знам, накрая -
свещта ти, мамичко, догаря?

Защо боли не знам, но зная,
че Раят портите отваря...
14.09.2016 г.,22.00 ч. Кръстовден

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Чардакова All rights reserved.

Стихотворението е публикувано за първи път в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 14.09.2016 г., 22.00 часа. Посветено е на моята майка Гинка Георгиева Каменска, която след две тежки операции почина от рак на операционната маса на 03.10.2016 г., и в памет на която нарекох ника си "Хубавка". Бог да пази майките и българското здравеопазване!

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • xubavka (Таня Чардакова)
    xubavka (Таня Чардакова)
    Благодаря ти за коментарите, Дани, когато болката е силна, е трудно да се скрие. Дано да почиват в мир и да са добре там, горе ...
  • dansyto (Данаил Таков)
    dansyto (Данаил Таков)
    Много искрено, силно, дълбоко! От сърце и душа! Поздравления, Таня!
  • xubavka (Таня Чардакова)
    xubavka (Таня Чардакова)
    Благодаря ти, Мария, нека почиват в мир и се връщат понякога в съня ни!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Бог да пази майките! Докосна ме... Преди осем години на днешния ден почина моята майчица... Вълнуваш, момиче! Пиши!
  • xubavka (Таня Чардакова)
    xubavka (Таня Чардакова)
    Благодаря ти, Петя, за любими, радвам се, че хареса точно тава стихотворение, в него има скрито седемстишие, което бях сложила на некролога на моята майка. Тя беше романтична душа, като Лермонтов. Бог да я прости!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0