Aug 1, 2018, 12:47 AM
Защо боли накрая
Не знам защо боли...,не зная...,
но зная - вечно ще боли...
Не съм желала също края,
животът просто си върви...
Не се нарежда на сърцето –
само избира да тупти
и то само не знае, клето,
дали все пак ще издържи?
Там, дето краят е начало,
а светлината дълъг път,
пречупен в криво огледало,
по който за ръка вървят
животът и смъртта във бяло,
а скалпелът потъва в плът –
едничката надежда цяла!
Изгубим ли в живота вяра,
то краят винаги боли...
Дали „теглото” има мяра,
коя везна ще натежи?
Защо боли не знам, накрая -
свещта ти, мамичко, догаря?
Защо боли не знам, но зная,
че Раят портите отваря...
14.09.2016 г.,22.00 ч. Кръстовден
© Таня Чардакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ти за коментарите, Дани, когато болката е силна, е трудно да се скрие. Дано да почиват в мир и да са добре там, горе ...
-
Много искрено, силно, дълбоко! От сърце и душа! Поздравления, Таня!
-
Благодаря ти, Мария, нека почиват в мир и се връщат понякога в съня ни!
-
Бог да пази майките! Докосна ме... Преди осем години на днешния ден почина моята майчица... Вълнуваш, момиче! Пиши!
-
Благодаря ти, Петя, за любими, радвам се, че хареса точно тава стихотворение, в него има скрито седемстишие, което бях сложила на некролога на моята майка. Тя беше романтична душа, като Лермонтов. Бог да я прости!
-
Благодаря Ви, Надя!
-
Светлина за душата й!
-
Благодаря Ви, г-н Коновски!
-
Хареса ми...
-
Благодаря ти, Елица! Понякога пред смъртта медицината е безсилна! Поклон пред паметта на починалите близки!
-
Смъртта винаги буди размисли за живота и късни разкаяния...
А за отишлите си близки на сърцето вечно ще боли.
Поклон пред паметта им!
