Не знам защо боли...,не зная...,
но зная - вечно ще боли...
Не съм желала също края,
животът просто си върви...
Не се нарежда на сърцето –
само избира да тупти
и то само не знае, клето,
дали все пак ще издържи?
Там, дето краят е начало,
а светлината дълъг път,
пречупен в криво огледало,
по който за ръка вървят ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up
Стихотворението е публикувано за първи път в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 14.09.2016 г., 22.00 часа. Посветено е на моята майка Гинка Георгиева Каменска, която след две тежки операции почина от рак на операционната маса на 03.10.2016 г., и в памет на която нарекох ника си "Хубавка". Бог да пази майките и българското здравеопазване!