14 abr 2008, 21:41

Защо да викам... боли ме сладко 

  Poesía » Versos blancos
944 0 3

Аз мълча не от години,

а от векове, но нямам сили да викам...

Загнездила се е в мене болката

и търси път да се освободи...

Копае кратери в душата ми,

преобръща погледа,

щипе кожата до кърваво,

дели се, размножава се, съсирва се,

запушва вените,

задушава чувствата,

парализира мислите ми...

и боли сегментно,

появява се, изпепелява ме,

изгаря кожата,

устните,

вярата,

и угасва безнадеждно,

за да се появи отново...

отново така искряща,

запомняща се,

опияняваща…

Свикнах с болката,

защо да викам...

Боли ме сладко… от любов…

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??