Защо да викам... боли ме сладко
Аз мълча не от години,
а от векове, но нямам сили да викам...
Загнездила се е в мене болката
и търси път да се освободи...
Копае кратери в душата ми,
преобръща погледа,
щипе кожата до кърваво,
дели се, размножава се, съсирва се,
запушва вените,
задушава чувствата,
парализира мислите ми...
и боли сегментно,
появява се, изпепелява ме,
изгаря кожата,
устните,
вярата,
и угасва безнадеждно,
за да се появи отново...
отново така искряща,
запомняща се,
опияняваща…
Свикнах с болката,
защо да викам...
Боли ме сладко… от любов…
© Лора All rights reserved.
