7 abr 2004, 12:59

Защо детето?

  Poesía
2.1K 2 4
Несправедливо Боже е това,
омраза свила е сърцето,
в този миг,ах как кълна,
но жертвата не трябваше да е детето!

Очите ронят сълзи от кръв,
студа скова душата и сърцето.
До вчера мойто чедо беше плът,
а днес разсипан пясък във морето.

Прости ми,Боже!Пак кълна,
ядосана съм толкоз много.
Прости ми,нека аз умра,
но моля те върни живота на детето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Иве,не съм преживяла такова нещо и се моля да не ми се случва никога.Напоследък се чуват само лоши неща свързани с деца и това което четеш беше в душата ми.Имах нужда да го напиша на хартия.Смятах,че ще стане по-леко,но не е така.Тези трагедии не се забравят лесно.Лошо е само когато се повтарят и сме безсилни да ги спрем.За да стане светът по-добър,трябва самите ние да се променим към добро.Искрено казано все повече и повече хората стават студени и безчувствени.Това е толква жалко!
  • Твоето стихотворение излъчва много мъка, болка и страдание.Надявам се не се е случило на теб, но въпреки това стихотворението ти много ме развълнува.До толкова че се просълзих.
  • Браво Деси! Много силно и смислено.Направо докосва сърцето. Поздравления!
  • Поздравления, че някой се е сетил да изрази чуствата си под тази форма. Аз точно заради това и публикувах творбите на децата от Индиго, за да напомнят и подсещат, че трябва да обръщаме повече внимание на нашите деца за да ги предпазим от подобни нелепости, защото новините ни напоследък са пълни само с неща, от които ти настръхва косата.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...